Звезда

2 февруари, 2009 · Публикувано в Без категория

Лято. С мама и татко сме в едно китно селце в поножието на Рила. Развлечението ми е да чакам рейса с пощата. Всеки ден.

И така един ден вървя към центъра, а след мен се залепва едно малко създание. Ужасно опърпано! На две педи зад мен като кученце. Посрещам пощата – то до мен, влизм в “смесения” магазин – то до мен! Купувам си вафла, купувам и на него. Едва тогава се заглеждам в него. Някакъв парцал вместо рокличка, голо дупе и боси крачета,но ме поглеждат невероятно зелени очи! Не пъстри, не зеленикави, а зелени! Като морска вода!
Прибирам се в къщи – то след мен. Влизаме в двора. Оглеждам го още веднъж! Май косата му е червена? Хващам гребена – баща ми се подсмихва:
– Я по-добре го заплакни.
Колко ми трябва! Грабвам сапуна. На двора има варел със слънчева вода… Мама и леля Еленка се присъединяват… И в ръцете ни грейва чудно създание! Тъмночервена като медна жица коса, светла матова кожа – не дете, а приказка! Едва тогава леля Еленка го пита как се казва.
Звезда! (с ударение на е)
Мама ми дава пари и аз хуквам към “смесения”. Купувам някаква весела басма, гуменки , гащи и чорапки. Мама сяда на машината и рокличката е готова! Обличаме го! Толкова е щастливо, че ще литне! Едва сега му чуваме гласеца! Като на птиче!
Вечерта, въпреки нежеланието му, мама го изпраща да си върви. Майка му щяла да се тревожи. Леля Еленка предвидливо му дава изпраните парцалки. Детето се помайва нерешително, но си тръгва с новите дрешки.
На следващия ден то пак е пред вратника. Пак мърляво. Голо и босо. С парцалака!
Следва къпане, бегом до “смесения”, нова рокличка и всичко останало… Но вечерта… Изпращаме го. То се спира до вратника, съблича всичко, скатава го чинно и го скрива в дървата. Облича си парцалките и си тръгва…

Та защо написах това? Повод ми даде Графът!

P S Това не е оргиналът! По неясен начин съм го изтрила 😉 Най-лошото за мен е, че с него изчезнаха и вашите мили думи! За които УЖАСНО СЪЖАЛЯВАМ!
Нали си ме знаете 😀 Аджамийска работа! 😉