Направиха ми остра забележка, че отдавна не съм писала нищо „смехоранско“, а сега му бил моментът! То след толкова празници… 😉
А за тази история се сещам почти всеки път, когато сме в студиото 😀
Главни действащи лица:
Естествено – смехоранче! Не повече от 6 годишно.
Родителите му – виж, за тях трябва малко обяснение! И двамата са българисти. Хора с перфектен български! И изискан изказ! Да ти е драго да ги слушаш! Щерка им не пада по-долу, въпреки възрастта си – с каквито се събереш… 😉
Ще записваме един от ранните си албуми.
В студиото сме, разпявам децата. Готови сме за записа. Влизаме в звукозаписната кабина и…от към студиото се разнасят ненаписуеми звуци и изрази! Печени сме и знаем, че нещо с комутацията се е случило. 😀 Чевръсто и тихичко се изнизваме навън…
Родителите все още са отвън – явно не са постигнали все още консесус къде точно да убият чакането. Знам какъв им е проблемът! Едните са за кафене, а другите за място с по-твърди течности 😉
– А! Какво става? – пита някой.
Със звънлив глас и перфектна дикция Щерка Българисткова отговаря:
– Комутацията се прее.а!
Веждите на мама Българисткова се връзват на възел и изчезват в косата и:
– Какво значи това?!!!
– Поне 1/2 час почивка! – ведро отговаря звънливото гласче 😀
vilford said,
3 януари, 2010 @ 2:34 pm
😆
Ходещите тълковни речници са страшно полезни!!!
Муниконтин said,
3 януари, 2010 @ 6:57 pm
А какво щастие е да ги имаш под ръка!!!! 😀
Бъди щастлива!
изработка на сайт said,
11 януари, 2010 @ 2:34 pm
Дам в такива моменти наистна е добре да си имаш един под ръка :)))
deni4ero said,
11 януари, 2010 @ 3:45 pm
😆 ужас
Муниконтин said,
14 януари, 2010 @ 12:59 am
Oще по-хубаво е като са повечко! 😀
Леле, Дени4еро, ти на това ужас ли му викаш? 😀
maxartbg said,
20 август, 2010 @ 11:25 pm
😉