Хибискус

Повод да ви разкажа тази случка е Графа. А кураж ми даде batpep.
Случката е толкова абсурдна, че на много малко хора съм я разказвала!   

Преди години леля ми ми насади в саксийка малко клонче от нейния хибискус. Покрито с бурканче 😉 Много го ухажвах и стана дръвче с огромни червени цветове! Постепенно порастна и стигна до тавана на стаята. Имах чувството, че се задъхва от липса на простор. Но пък какви цветове имаше!
По това време моя приятелка и майка на смехоранче се сдоби с огромен апартамент. Със страхотна зимна градина.
И така… един ден идва в къщи и се прехласва по цветето!
– Как ще ми стои в зимната градина!!!
–Добре! – казвам аз – ще ти го подаря! – Мека Мария съм  😀
И започваме да обсъждаме как да си го пренесе. В кола не може да влезе 😉 Организира тя някаква своя приятелка. Ще го носят на ръка.
Всичко това е свързано с телефонни разговори. Mного разговори  😉 Близо до хибискуса!
Настъпва уреченият ден… На мен ми е криво, но няма как обещала съм! Но…
Сутринта ставам и се оказва, че по дървото няма нито един лист! Всичките му листа са на земята около него! Пожълтяли! Стърчат само сухи клони!
Обаждам се на Сузана да не идва, защото цветето е изсъхнало. Жално и гузно обикаляме около него! По- изсъхнало не може да бъде! Но нещо не ми дава да го изхвърля…
След ден-два една сутрин мъжът ми ме буди на пожар! Стани да видиш цветето!

То цялото беше покрито с нежни зелени пъпчици!
И до днес радва душата ми!

Advertisements

18 Коментари so far »

  1. 1

    Val said,

    Направи му една снимчица, ако може – и на нас да ни зарадва душичките. 🙂

  2. 2

    vilford said,

    Направо не мога да повярвам! Явно и растенията си имат собствено мнение. 😉

  3. 3

    Ще пусна снимки, но нямам техническа възможност за това в момента 😉
    Трудно е да се повярва, vilford! Затова нямах куража да пиша! 😀

  4. 4

    deni4ero said,

    😀 страхотно! А, колкото до куража, не би трябвало да нямаш – ти си непресъхващ извор от истории. Явно, цялото ви семейство сте едни големи извори 🙂

  5. 6

    kalina said,

    Зная, че цветята си падат по точно определена музика (за съжаление не помня каккъв стил 🙂 ) Доказано е (съвсем сериозно),че ако им говориш или пускаш въпросната музика се скъсват да растат.

  6. 7

    astilar said,

    🙂 Аз вярвам! Вярвам, че цветята усещат обичта, както всички останали живинки.

  7. 8

    вили said,

    И после иди разправяй, че само хората имали мозък и чувства. Не е вярно! Твоят хибискус го доказва 😉

  8. 9

    Жени said,

    И аз вярвам 🙂
    На мен така ми изсушиха една палмичка- първото цвете, което започнах да отглеждам. Бях го дала на приятелка на мама да го присади, но не знам какво стана и остана повечко време при нея. Като отидох да си взема саксията, всички стръкчета бяха изсъхнали (японско чадърче 😉 ). Така плаках тогава… Но си го подрязах, изчистих и след седмица вече имаше нови стръкчета 🙂 Сигурно десетина години съм го гледала… Като дойдох в София обаче нямаше как да го взема… и пак умря, този път завинаги 😦

  9. 10

    Lady Frost said,

    Дали и аз ще мога да разказвам такива истории за моя хибискус?!

  10. 11

    вили said,

    Ако не е за хибискус ще е за някакво друго цвете 😉

  11. 12

    Винаги има за какво да се разказва! 😉 Стига човек да е любопитен, любознателен и наблюдателен! 😀

  12. 13

    Lady Frost said,

    хихи! че аз имам ЦЕЛИ ДВЕ цветя вкъщи – Дървото на живота и Хибискус! И двете честичко са на ръба между живота и смъртта! (срам, срам и позор)

  13. 14

    А бе, и много грижи не им понасят понякога! 😉 Случвало ми се е да уморя цвете от много грижи! 😀

  14. 15

    Mari-ana said,

    Имам три близки жени около себе си, които се отнасят с цветята, а и те към тях, по същия начин. Затова разказът ти не ме изненада. 🙂 Като ви гледам и слушам вас четирите обаче, направо се срамувам от себе си. 😦 Нито едно цвете не оцелява под моите грижи. Уморих дори кактус. Обичам цветята, а някои направо обожавам. В букет, във ваза, в градината оцеляват, но в саксия не искат. Не знам защо.
    Сега докато пиша, се сетих и за още нещо. Подарен ми букет, оставен в кухнята е свеж дълго време, а оставен в хола изсъхва за един ден. Някой да има, някакво обяснение? Пак ли аз съм виновна. 😦

  15. 16

    Не си виновна за хола! 😉 Вероятно нещо в помещението не им понася… сухо, топло, задимено,течение, студено…те си знаят 😉
    А прекалените грижи могат да уморят цветята! Аз съм царица на този номер! Най-често ги удавям от поливане 😉 Така, че внимавай с водата! 😀

  16. 17

    Mari-ana said,

    Ами кактуса май от това умря. 🙂 Редувах период с доста вода и такъв, в който забравих, да го поливам. Непостоянна съм. Може би в това е проблема. А за хола… Там пушим, предимно. И е по-хладно, защото се налага често да проветряваме. Но пък се успокоих, че не е в мен вината. 😀 Директна – индиректна определено имам. 😉

  17. 18

    Кактусите са пустинни растения 😉 Не е проблем като забравиш да го полееш! Проблем е многото поливане 😉 „Експерт“ съм по прекалените грижи 😀


Comment RSS · TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: