Приказка за кучето Мара

Имало едно време един татко и една мама. Те си имали едно момиченце. Живеели в малка, но тяхна си къщичка с доста голям двор в “тих” център. В този двор имало и една пристройка, в която държали дърва и въглища за зимата.

Веднъж като се връщали от морето, таткото внезапно отбил и спрял. Излязал от колата и потънал в трънаците. След малко се появил от там с топчица светеща като слънце.
Оказало се бебе-кученце! Съвсем мъничко! Едва прогледнало! Поизчистили го от клечки, тръни, репеи и се понесли с колата към най-близкия паркинг. Дали му млекце, водичка и си станало тяхно. Кръстили го Мара.Защо и те не знаели. Просто така.
Било най-невероятният мелез! Като немска овчарка, само че във всички нюанси на червеното! От много тъмно червено на гърба до златисто рижо по коремчето и краката. Красота!
Мара растяла, изправила ушички – овчарка и половина! Рижа!
Заедно с Мара растяло и коремчето на мамата. След горе долу девет месеца дошло на бял свят ново човече в семейството! Мара веднага решила, че неин дълг е да го пази! И го пазела! Денонощно! Не се отделяла от него под никакъв предлог! За да не умре от глад, се принудили да носят бебето до паничката и с вода и храна. Излизала на вън за секунди – колкото да свърши неотложните си нужди. Растяли заедно – бебе и куче…
Докато …. Оказало се, че детенцето е с тежко генетично заболяване – ужасната диагноза аутизъм! Нямало връзка с хората около себе си. И тук се намесила Мара! Само тя разбирала нуждите му и с трогателна упоритост започнала да “превежда” . Къде с лай, къде със скимтене,къде с дърпане на крачоли – постепенно започнали да разбират какво иска да им каже. Естествено най-напред каката разбрала за какво става дума!
И един ден…
Станала най-обикновена домашна патърдия. Детето писнало, мамата вряснала, каката се намесила…И детето … изчезнало!
Настъпила паника. Мамата се обадила на таткото. Той долетял от работа. Никъде го няма! И Мара никъде я нямало!…
Каката погледнала там , където не могат да бъдат – в бараката!
В едно ъгълче детето си играело, а пред него на страж седяла Мара! Опитали се да вземат детето, но Мара категорично показала, че е против. Никакви увещания не помагали. Животинчето с умолителен поглед оголвало зъби при всеки опит!
И в един момент таткото неудържимо се разсмял. Мамата му хвърлила мръсен поглед, но се заразила от смеха му – и тя прихнала.
И станало чудото…Мара завъртяла опашка и дала детето!

Advertisements

24 Коментари so far »

  1. 1

    Niili, това е отговорът на твоя въпрос: вярваш ли ми, че…?

  2. 2

    Никито said,

    😀 Хм, доста интересна, но може би не успях да хвана тънката връзка на нейния смисъл и всъщност какво излиза, че както много хора казват кучето е най-добрият приятел на човека, което пък според мен не е точно така, защото аз освен куче (имах преди няколко години) имам и котета и аз лични много повече ги уважавам като животни котките и някак си са ми по-дружелюбни и т.н. Докато някои кучета са много лоши като уличните псета, които разбира се хапят хората, защото са много изгледнали, но в крайна сметка гладни или не точно заради тези им постъпки на уличните кучета аз в куче нямам никаква вяра.

  3. 3

    Niili said,

    вярвам ти безрезервно, муци! моята мъничка маджи е същата – когато забременях, тя пазеше нероденото ми бебе, сега малкия е неин – не дава чмужд човек да се доближи до нас, а преди няколко дни, когато се опитаха да разбият вратата ни, пак тя беше тази, която ми сигнализира навреме! някой ден и аз ще разкажа една две истории с кучета…

  4. 4

    вили said,

    хубава история! 😉

  5. 5

    deni4ero said,

    моето куче в случая е деница 🙂

  6. 6

    deni4ero said,

    моето куче в случая е Деница 🙂

  7. 7

    Niili, точно за това написах тази история! Заради твоята малка рошава приятелка! 😉 😀
    deni4e, имаш най хубавото Дениче! 😀 Да ти е живо и здраво да пази мъж Любо!
    Никито, и аз си падам по котките, но друг път ще си говорим на тази тема 😀 А защо не напишеш нещо ти за вашите котки? 😉

  8. 8

    vilford said,

    Mуци, няколко пъти я чета и всеки път историята ме оставя без думи.

  9. 9

    Защото е съвсем истинска, Вили! Аз познавам и хората и кучето…

  10. 10

    Никито said,

    O, Муци то аз ако почна да разказвам цялото житие и битие на моите котки ще мине цяла година да разказвам тяхната история, за това сигурно някой друг път ще ви разкажа по-подробно за моите сладури, защото те са бая котета, а и ще пусна снимки ако искате да ги видите.Но това някой друг път! 😉

  11. 11

    Жени said,

    И аз няколко дни вече не мога да измисля какво да кажа, но и на мен първата ми асоциация беше за дзвера на Нийли 😉

    Много красиво!

  12. 12

    astilar said,

    Затрогваща история! Замислих се отново, за това, че животните се вслушват повече в интуицията си, отколкото хората.

  13. 13

    Колкото по-цивилизовани ставаме, толкова повече губим от същността си, май! Поне аз така усещам нещата, Астилар!
    Права си Жени! На приятелчето на Ниили е посветена тази приказка!

  14. 14

    æren said,

    Колкото по-цивилизовани ставаме, толкова повече губим от същността си, май!</blockquote

    Май май си е съвсем така…

  15. 16

    Val said,

    И аз съм за завръщане към… по-малко цивилизован свят. Общуването с животните (като Мара) несъмнено помагат за това.

  16. 17

    Много често си мисля – какво ни е дала цивилизацията и какво ни е отнела?

  17. 18

    iveta said,

    I really love dogs and really believe in this story.
    these are the smartest animals in the world.
    very nice story.

  18. 19

    Благодаря ти, iveta ! 😀

  19. 20

    Юли said,

    Приказката е прекрасна.Аз много обичам кучета.Те са моя живот

  20. 21

    Радвам се, Юли! Прочети това, щом обичаш кучетата! 😉
    http://vascont.wordpress.com/2011/02/08/virtualnost-naistina/

  21. 22

    Rumen Angelov said,

    Най-доброто, което съм чел за кучета досега
    Поздрави от Пловдив

  22. 23

    Rumen Angelov said,

    Имам хъски, като чуе детски плач, веднага отива да успокоява.

  23. 24

    Почеши го зад ушичките от мен! Да ви е живо и здраво при ятелчето! 😀


Comment RSS · TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: