Разговор по телефона

Токущо ми се обади един много добър наш приятел и почти роднина.Доста по-възрастен от нас. Изключително мил, отзивчив и добър човек. Начетен, ерудиран, грамотен…С две думи – много го обичаме! Но… хипохондрик. Да ме простят специалистити за диагнозата 😉 Отварям скоба. Жена му също е много читав човек. Ако не е тя да го приземява, досега да е умрял от хилядите болести, които съществуват 😉

Обикновено тя се обажда.Когато той се обади, означава, че тя е на пазар. Това е важен момент в моите обяснения.

Та, звъни телефонът. Той. Много предпазливо питам какво прави в момента. Всеки друг въпрос може да доведе до оплаквания от болежки.

Чете Корана. Някакъв турчин го е ядосал с нескопосани изявления. И така говорим си ние на неутрални теми и изведнъж…въпрос:

А бе, ти имаш ли захар?

Трябва да имам малко – казвам.

Ама колко?

Мии, не змам. – признавам – мога да проверя. Проверявам в кухнята. – Не много.

Не можеш ли да ми кажеш по-точно? Сложи си очилата!

Добре… Проверявам, притеглям я на кантарчето – кило и 200 и малко. Отговарям му. Той кой знае защо се ядосва…

Какво кило,бе? Кажи ми малката цифра!

На свой ред аз се ядосвам. – Каква малка цифра!? За какво ми говориш?!

И така идиотският разговор продължава известно време, докато установя, че той ми говори за… кръвна захар! 😉  😀  😀  😀  😀  😀

Advertisements

7 Коментари so far »

  1. 1

    vasilev said,

    И аз имам захар… ама за сливите за ракията. Че съм си в Габрово. Сутринта събирах сливи и косих трева.
    К’о знаете вие… Аз на вашите години какви неща правех… 😉

  2. 2

    Диана said,

    И аз съм събирала сливи за ракия. Едно време дърветата бяха общи, после върнаха земите и всяко дърво стана на някого. Един път тръгнахме да брулим една слива – паркирали сме стария москвич на шосето, опъваме найлоните под дървото, раздрусваме (а пък там са едни наклони!), и изведнъж се появява друга кола и друг човек с кофи. И казва: Вие защо я берете тая слива? Ние отговаряме: Собственикът ни разреши. А той казва: И на мен ми разреши, но кравата ми се оттели и затова закъснях. Ами който преварил… – казваме ние. Но събирахме заедно де.

    Не че това има общо с темата за хипохондриците, Муци, но от коментара на Василев се сетих 😀 😀

  3. 3

    Ивката said,

    :)))))))))))))) Посмяхме се тук в офиса!

  4. 4

    вили said,

    Ами, така си е. Къде го чукаш, къде се пука!!! Гледната точка е важна и в този случай.Случка подобна на Диана. Приятели ми дават ключ да поливам цветята им и ми казаха да ям и да си бера смокини на корем(дори и за сладко). А те имат съсед на 1-я етаж,който не живее там и рядко ходи и не са в оълични отношения. Отивам, поливам цветята, храня кучето, ям смокини и той пристига. Аз веднага Вие кой сте? Той се представя много срамежливо и дори не се сети, че той е собственика, а аз съм никоя. Разказвам на приятелката си след това и тя се смя, че съм го хванала от вратата и съм го била стресирала… 🙂

  5. 5

    Svetlina said,

    Добре че не те е питал имаш ли черен дроб 😉

  6. 6

    Щях да му отговоря, че нямам, но смятам тези дни да си купя 😀

  7. 7

    deni4ero said,

    милия човечец … не бива така да му се подигравате 😀


Comment RSS · TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: