На колко си години?

Снощи ми зададоха този въпрос и аз машинално отговорих… После се замислих! На колко години съм? Календарните са ясни 😉 Но истинските? Как се броят годините, които сме преживели? Щастливите? А нещастните? Колко за една се броят? Едните повече от другите ли са?

На колко години е едно детенце, което няма 4год, но толкова му е минало през главицата, че друг до 100 да доживее, няма да преживее това? Познавам много такива дечица. От «домовете за деца лишени от родителски грижи». Изобщо не можете да си представите за какво става дума!
Имаше детенце, което само при споменаване на дума, близка по звучене с «куна», се захласваше от рев и панически търсеше къде да се скрие. Излезе, че «куна» е майка му! Гасяла си е цигарите по телцето му! Е, на колко години е това човече?
Имам приятелка. За трийстината си години такова чудо и е минало през главата! На колко години е? Сега слава Богу е щастлива! Така да бъде винаги! – Годините и колко са сега? Повече или по-малко?
Та, такива въпроси ми се завъртяха снощи!
Как мислите? За времето и календара. Има ли бързо и бавно време? Щастливото? Нещастното? От какво зависи?

Advertisements

24 Коментари so far »

  1. 1

    vilford said,

    Тъкмо днес с Диана си говорихме, колко различни от дейстителното си представяме хората от блога, когато съдим за тях само от писанията им. Въпреки, че не ставаше въпрос само за възрастта. Но може би тук по-лесно може да се разбере, кой колко е преживял.
    А сега ще ни кажеш ли: дали си водила спокоен живот, обградена от хора, които обичаш или си от тези, които стават, изтупват прахта от себе си и забравят колко пити са паднали, продължавайки ведро напред??? Защото, доколкото си спомням, възрастта ти я усреднихме на 28. 😉

  2. 2

    Диана said,

    28 – на колкото сме всички. Не бях на разговора, но предполагам къде се е състоял! За себе си мога да кажа – физически съм на толкова, на колкото съм (и така изглеждам). Духовно се чувствам много по-стара. А като усет за времето, за реалността, се чувствам на 28. На Вили съм казала, че и преди да ги навърша, и след това, все така отговарях – на 28 – без да се усещам, че греша.

  3. 3

    deni4ero said,

    ами, както се казва в Библията, за Бог един ден е като 1000 години и 1000години като един ден, та и наш’та работа май е такава. З отрицателно време ти се случват толкова странни и щури неща, които се чудиш, дали са чакали подходящия момент да се случат. Но, аз, като че ли, искам да си ги измервам случка по случка, усмивка на семейството по усмивка на семейството, сълза по сълза, без значение дали е сега или след 13 минути или довечера в 1 😉

  4. 4

    Ивката said,

    Във филма „Сезонът на канарчетата“ Чочо Попйорданов разказваше един виц, че грузинците пишели на надгробните си плочи не годината на раждане, а годината в която са постигнали максимума в живота, т.е вече имат семейство, деца, построили са къща и т.н. И се правеше аналогия със смъртта на главния герой: на гроба му ще пише „Роди се и умря“. Сериозна тема подхващате… Ако трябва да отговоря за себе си – все още правя щуротии, както когато бях на по-малко от двайсет. Но в доста други отношения се чувствам на реалната си възраст. уви 😦

  5. 5

    Графът said,

    Това си е баш за „Раздумка“!
    Щото може и другояче да се погледне – на години с душа и години без…

  6. 6

    вили said,

    Аз съм на повече от 28, но се чуствам на не повече от 25. В последно време приятелките, които имам са между 28 до 32,33 години. Явно те ми помагат да се чуствам млада и по-малка от тях. Не знам дали е вярно, че човек е на толкова години на колкото се чувства, но понякога ми се иска да съм в момента на 20 и отново да се влюбя, да уча, да купонясвам, да родя детето си и всичко това, което ми се случва и сега.(какво дълго изречение) Щуротии вече не правя и рядко тръгвам за нанякъде без план( а на 20-25 години не се замисляхме и отпрашваме на морето от днес за вчера, а сега хотел, резервация, а храната…) 😦 😦

  7. 7

    Не мога да ви отговоря на въпросите в рамките на това каренце! Какъв живот съм водила? И спокоен, и с отупване на коленете! Понякога съм на 21, а понякога на 1002! Не знам! Трябва да помисля. Но не сега. По нататък. Лятото не е време за равносметки май! 😀

  8. 8

    вили said,

    Лятото е време за купони до зори. Равносметките са за 31.12 до 01.01. А нали знаеш, че на жените им стига една дума и от нея могат да направят и роман…

  9. 9

    Светла said,

    Здравейте сладкодумци!
    Това с годините ми е хлъзгава тема.
    Никога не съм успявала да вмъкна живота си в цифри.
    Последните 15 – тина години изглеждам почти по същия начин, както и в предишните толкова, така че никой не ми вярва като отговоря на въпроса за физическите си години.
    Всъщност никога не са ми вярвали, до степен , че всеки втори питащ,
    ми иска личната карта.
    Когато бях тинейджър не ми вярваха, че съм толкова малка.
    Сега като попораснах, пък не ми вярват, че съм толкова голяма. Пък и никой до сега не се обоснова на “ Колко трябва да бъда?“ и Защо, така, че обикновено отговятям на 102.
    Тази зифра поне не предизвиква спорове:)))))))
    Колкото и години да минават, все ще ми изглеждат ужасно много и безкрайни малко.
    И гледната ми точка все ще е една – любовта ми към живота…
    Поздрави на стопанката на „Раздумката“!

  10. 10

    Вили, понякога от 1/2 дума мога да направя трилогия с продължение 😀 Такива сме си жените! А може това да ни е хубавото, а? 😉
    Светле, радвам се, че си ми съмишленик! Мислех, че само аз се пързалям по тия хлъзгави въпроси 😀 !

  11. 11

    deni4ero said,

    други желаещи за кънки? Само ми кажете номера на обувките си 😛

  12. 12

    lyd said,

    Все ми е тая на колко съм, стига да мога да мърдам 🙂 Официално на 37. Иначе – все съм си аз.

  13. 13

    Съгласна съм Лид! Ходещи краченца и мислеща главица 😉 Какво повече му трябва на човек? 😀
    Deni4ero, предпочитам шейна! По от ниско се пада! 😀 😀 😀

  14. 14

    deni4ero said,

    голям бой ще падне за шейната тогава 🙂 ти издаде тайната …

  15. 15

    😀 😀 😀 😀 😀 😀 😀 😀 😀

  16. 16

    astilar said,

    Чета, чета и си представям как се хващаме за ръце и танцуваме под звуците на твоите песни. 🙂
    На колко години сме? На кого му пука? Календарните и аз ги знам поне приблизително, ако ме питат с точност винаги се замислям. 🙂
    А другата тема, която е сериозна – за децата в домовете (и не само в домовете бих добавила) заслужава внимание, заслужава да се замислим върху нея (аз го правя често по един или друг повод) и да направим нещо. Всички родители, които виждат по-далеч от носа си (не са много) могат да направят нещо. Не знам, дали в българия е възможно, но все още продължавам да се надявам.

  17. 17

    Svetlina said,

    Хммм, моите крака са 37, годините обаче са ми мъка. Уж математик, ама нямам навика да помня цифри, знам си годината на раждане и всеки път, като ме попитат, си смятам 🙂 . Ама това е само ако ме питат математици, щото като ме питат вещици, става сложно. Мисля, че трябва да броим всеки път, като сме изпитали емоция – без значениедали е положителна или не. Мисля, че онова бебенце е на много повече от 4, мисля, че Графът е на поне 700, Деничеро го гони… МИсля, че не е лошо да си стар. Никак даже. Не питай старило, а патилло е поговорка за математиците. Ние вещиците знаем, че няма разлика м/у старило и патило. Е, вероятно можеш да си старило, което само се е веселило, ма нещо се съмнявам. Баффф, много е хубаво да растеш.
    Абе, само аз ли си мисля, че по тая логика можеш да си умреш като мушкато – ей така на нула годинки?

  18. 18

    Мицева said,

    Както са казали умните хора: „Не питай старило, а питай патило!“

    Дразня се, когато ме обиждат на възраст… особено непознати… никога не могат да знаят какво съм преживяла и на колко съм всъщност! А за някои случки от живота ми се чувствам много, много стара… понякога нескромно мисля за себе си, че съм мъдър човек…

  19. 19

    deni4ero said,

    Светълчо, много поетично го подкара 😉 А за годините почти уцели – с Графа сме седели на един чин 😛

  20. 20

    Браво, мацки-вещици! Така ви искам! Вечно млади, красиви и засмяни! 😀 A мъдри? Я, по-добре млади и красиви! 😀

  21. 21

    Никито said,

    Е, наистина за жалост няма как да пренебрегнем своите години каквито и да са нито можем да ги спрем да течат или как да го нарека, но все пак аз смятам, че най-важното е човек на колкото и да е, и на 100 да е то е важно наистина на колко се чувстваш, защото както някой казаха може да си на 20, а да се чувстваш като на 100, а нищо не пречи на 100 годишен пък да се чувства на 20.Та това беше според мен, не е важно колко са ти истинските години, а тези на които се чувстваш!

  22. 22

    Безкрайно прав си, Никито! 😉 Пожелавам ти никога да не се чувстваш на повече от 20! И винаги да изглеждаш така! 😀

  23. 23

    Никито said,

    Муци, аз съм Ники писах ти и в друга от темите!

  24. 24

    Sashko said,

    ne go razbrah…


Comment RSS · TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: