За децата „неслучили“ на родители

Коментар към «Де, шамарите, дееее» на Deni4ero с нейното съгласие.
Писах вече, че съм особено пристрастна на тази тема. Работя с деца от много години, а последните 19 год. с детската вок. група «Смехоранчета». Имаме с моята колежка и приятелка Галя един лаф «Горкото! Не случило на родители!». Много силно се замислих като прочетох «Де шамарите…» Мислих, мислих и установих, че децата ни «случили» на родители едва се събират на пръстите на едната ръка! А бройката ни е доста внушителна – към 70! Веднага обяснявам какво имам пред вид!Родителите на нашите деца са интелигентни, културни, добре възпитани
хора. Нищо лошо не мога да кажа, за който и да е от тях!Не ме разбирайте погрешно!
Е, какво искаш тогава, с право ще питате! Искам да се замислите!
Какво се случва вечер в почти всяко семейство? Таткото се прибира, пуска телевизора, качва краката на масичката и отваря биричката. Напълно го разбирам – гроги е от бачкане. Мамата се хвърля към кухнята и почва да дроби салатата към по-твърдото гориво. Слага масата. Телевизорът бръмчи я с «айдъли«, я с «пей с мен».Може мач или сериал по изключение. По време на рекламите някой пита детето изпитвали ли са го и колко има на теста. След вечеря детето в кревата или пред компютъра (телевизора). И това е ден след ден. Докато се обърнете, то е пораснало. Вече е пубер и се пише ЕМО. Вие се чудите от къде ви е дошло. Толкова сте бачкали и сте се блъскали, за да ИМА ВСИЧКО!
И ви питам – колко от вас са в състояние да угасят телевизора, да оставят компютъра и да седнат да поиграят с детето си, в малкото оставащи часове от вечерта на «не се сърди човече» , «дама», карти или нещо друго?

Това за мен са деца «случили на родители». За щастие има и такива, но се броят на пръсти!
Знам, че не е лесно, но защо мислите, че е лесно да си дете? Децата са точно толкова хора, колкото и дъртите!
А този Тишо и мацката от Дарик със сигурност са от «неслучилите», ама много несполучилите!

Advertisements

17 Коментари so far »

  1. 1

    2008/05/17 at 12:55 AM

    Нямате представа колко се радвам, че има такива като вас! Благодаря ви Мицева, deni4ero, Lyd, Svetlina! Сигурна съм, че вашите деца са СЛУЧИЛИ НА РОДИТЕЛИ ! Останете си такива и не позволявайте някой да прогони детето във вас! На колкото и години да бъдете! Svetlina, това с купчинките, може и да е добре. Само не се оливай с тях. Една “купчинка” води до друга!

  2. 2

    Мицева http://yaneto.wordpress.com
    2008/05/15 at 6:03 AM

    И дали с нещо много ти се е подобрил живота от това нареждане на две купчинки?! Освен може би да ти спести малковреме сутрин… Ама и това е спорно… Гадост и зараза…

  3. 3

    Svetlina http://vitanova.wordpress.com/
    2008/05/15 at 12:06 AM

    Нас в детската градина ни учиха на това – принципът беше по-скоро конкурентен. Смеехме се на тези, които объркваха реда на дрешките, защото трябваше най-отгоре да стои това, което първо ще облечеш. И до днес имам навика вечер да си приготвям дрехите за следващия ден. Даже понякога отделям едно купче за хубаво време и едно – за лошо

  4. 4

    Lyd http://lydblog.wordpress.com/
    2008/05/14 at 11:15 PM

    Преди бая години във влака чух една леля да разказва на друга леля за нейни познати, които обучили двегодишно дете вечер да си сгъва и подрежда дрешките на столчето. (Още не го умея това, макар че съм на 37. И детето ми почти на 15 не го умее.) Та, на въпроса “Ама как са го научили?”, отговорът беше “Ам с бой, как?!?” (сякаш се подразбира)

  5. 5

    deni4ero http://deni4ero.wordpress.com
    2008/05/14 at 10:16 PM

    Да, аз също изумявам, когато чуя майки/баби да се карат на децата си, че целите са станали в пясък. Ми нали за тва, лельо Фроске, си ги пуснала на пясъчника?!!!!? Защо,зорлен, правят малките човечЕта големи? Кой им е крив, че те не са имали щастливо детство? И най-важния въпрос- да не перат на ръка, че толкова са се загрижили, че целите са станали в пясък? Перални като слънце, топла вода – бол, само малко повечко любов и свобода за малките душанки …

  6. 7

    2008/05/14 at 12:13 PM

    Това е положението, Минке! Както се казваше в един стар виц.

  7. 8

    Мицева http://yaneto.wordpress.com
    2008/05/13 at 5:13 PM

    Аз мога да продължа с подобни истории. Нали до нас има детска градина, та се наглeдах и наслушах на бисери…

    Днес като се прибирах чух как една майка се кара на сина си, че пак се е разболял…

  8. 9

    2008/05/12 at 11:29 PM

    Наистина ужасно! Горките и деца и нещастните и ученици!

  9. 10

    Мицева http://yaneto.wordpress.com
    2008/05/12 at 8:28 PM

    Наскоро направо ми настръхна косата, когато една майка на две деца, която на всичкото отгоре работи с деца (детска учителка е), дава съвет на майка, която казва, че детето й е много палаво (без да се оплаква от това). Съвета беше: “Ами все има начин да го подчиниш на волята си! Аз винаги съм успявала да ги подчиня – и моите деца и тези с които работя!”

    Прозвуча ми ужасно!

    Предполагам, че с това се изчерпва разбирането на повечето родители под общуване! Жалка картинка… И много плашешща!

    Наистина е много трудно да си дете в наши дни!

  10. 11

    Svetlina http://vitanova.wordpress.com/
    2008/05/11 at 11:16 AM

    Имах една съученичка. Тя си имаше кака и мама. Мама беше наиситна готина. В смисъл, че нямах нищо против да приличам на нея или да е моя мама. Ама един ден открих, че те наиситна нямат време за общуване. То се изчерпваше с това вечерта мама да каже “Облечи си утре дебелото яке, ще е студено” и сутрешното обличане на тънкото яке. Двете се засичат вкъщи само вечер и съответно нямат за какво да си говорят. Момичето все повече започваше да имитира кака си, докато към днешна дата не се получи нейно копие – носи същите дрехи, яде същата храна, че даже и харесва същите момчета. А мама е все така готина…

  11. 12

    2008/05/11 at 12:32 AM

    Те и сега са страхотхи деца Svetlina, но въпросът е, че не са близки с родителите си. Има една детска песничка:” Имам със мама малък проблем, че няма време тя за мен…..”

  12. 13

    Svetlina http://vitanova.wordpress.com/
    2008/05/10 at 10:06 PM

    Аз пък тая ваканция играх с тати на една игра със зарчета и смятане =) Оф, не ми се симли тия ” неслучилите” какви кротерии за приятност и полезност имат. Вероятно за тях е най-добре, когато родителят не им обръща внимание и знак за особено голямо увжение, когато мама/тати пуснат филм за тийнове. Всъщност от такива деца е възможно да станат хубави хора, ама не знам дали техните наследници няма да са от същото тесто.

  13. 14

    deni4ero http://deni4ero.wordpress.com
    2008/05/10 at 6:52 PM

    хич не е лесно – постоянно изпълняваш някакви поръчки, стараеш се да угодиш на мами и на тати, на тоя и ония, на себе си Постоянно ти се казва “шшшшшшшшшшшшшшшшшшт” и “тихо”, когато най-много ти се пищи и крещи … иди се съобразявай с всички правила

  14. 15

    Графът http://vascont.wordpress.com/
    2008/05/09 at 9:34 PM

    “но защо мислите, че е лесно да си дете?”
    Ей това е баш в десятката!

  15. 16

    2008/05/09 at 1:50 PM

    виждаш ли! затова и твойто човече ще е “случило на родители”! Точно това имах пред вид!

  16. 17

    deni4ero http://deni4ero.wordpress.com
    2008/05/09 at 1:43 PM

    сега, като изброи тези игри, се сещам, че ние често играехме на 3-5-8, на вист, на монопол, май и не се сърди човече … беше много забавно


Comment RSS · TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: