Като се връщах от пазар преди малко, ме хлопна една узряла джанка по главата. Дебел намек отгоре беше ! Явно трябва да ви пиша за джанките ! Пък и защо да ви лъжа? Нещо все на сериозни теми ме избива. А в това хубаво лято сериозни теми? Абсурд! Значи пак ще бъде нещо за коремчето !

Взимате торбичка и излизате на разходка. Оглеждате се. Няма начин да не видите дърво отрупано с джанки. Изберете от по-едричките. Напълвате торбичката. Огледайте се и за червени. Но на тях май им е рано. Просто запомнете къде са и ги изчакайте да узреят.
Връщате се в къщи. Хубаво ги измивате и напълвате една тенджера с тях. Наливате им вода и ги сварявате. Стойте наблизо, че може да изкипят. Не препълвайте тенджерата!
Като се сварят ги оставете да изстинат и ги претрийте през гевгир. Полученият нектар го налейте в шишета и в хладилника. Може да се пие подсладен със захар, мед или каквото ви хареса. Натурален е доста кисел и действа като бульон трезве
Може да се замрази и във фризера. Тогава ще го имате и през зимата, ако остане до тогава
От червените джанки става по-красив на вид.

Шепа джанки може да пуснете 10-ина мин , преди да свалите супата от котлона. Супа ,която се подправя с оцет. Само пребройте колко са джанките и преди да сервирате, извадете същия брой костилки от тенджерата! Не забравяйте това!
Е, това е!

Снощи ми зададоха този въпрос и аз машинално отговорих… После се замислих! На колко години съм? Календарните са ясни Но истинските? Как се броят годините, които сме преживели? Щастливите? А нещастните? Колко за една се броят? Едните повече от другите ли са?

На колко години е едно детенце, което няма 4год, но толкова му е минало през главицата, че друг до 100 да доживее, няма да преживее това? Познавам много такива дечица. От «домовете за деца лишени от родителски грижи». Изобщо не можете да си представите за какво става дума!
Имаше детенце, което само при споменаване на дума, близка по звучене с «куна», се захласваше от рев и панически търсеше къде да се скрие. Излезе, че «куна» е майка му! Гасяла си е цигарите по телцето му! Е, на колко години е това човече?
Имам приятелка. За трийстината си години такова чудо и е минало през главата! На колко години е? Сега слава Богу е щастлива! Така да бъде винаги! – Годините и колко са сега? Повече или по-малко?
Та, такива въпроси ми се завъртяха снощи!
Как мислите? За времето и календара. Има ли бързо и бавно време? Щастливото? Нещастното? От какво зависи?

Вчера приятелката ми ми донесе чушчици и се присетих нещо без печка. Всички сигурно сте ги правили така, та само ви припомням.

Сега излизат първите градински чушки. А те са толкова крехки, нежни и вкусни! Обикновено са дребни и неугледни. Не са като нахаканите вносни, но не им се дават! !   

Та взимате си такива чушчици, изтърбушвате ги и ги пълните. Трябва ви сирене. Добре е да имате и извара от по-мазничката. Кисело млекце. Може малко олио или зехтин. Ако имате сметана - също върши работа.

Размачквате сиренето с вилица, прибавяте изварата, капвате малко олио, слагате и една две лъжици кисело мляко за хомогенност и прибавяте вътре каквото ви душа сака. Вкл. може и ситно нарязан колбас. Но месцето повече върви на пълнените домати.

И правите бъркало. В него може да сложите магданоз, копър, черен пипер, накълцани маслинки, люти чушки много надребно нарязани (стига да няма деца на масата)….А бе каквото ви хрумне! Пълните чушките и лапате!

Същото може да направите и с домати. Сърцевината на доматите я сложете в бъркалото да не става зян Toва е за сега. Ако се сетя още нещо без печка, веднага ще ви кажа!

Докато клечах на старта, се опитах да измисля нещо, което да не изисква печка, ама…. Горещо, не горещо – вкусните неща си искат жертви ! И ето ви пет любими летни манджи. Първите две са без печка, но отпускарски! Освен ако не искате да утепате шефа си !

МАЙОНЕЗАТА НА ГАЦЕТО:

трябват ви две големи глави чесън.( Гледайте да не е китайски, че е прекалено лют) Олио, сол и лимон. И пасатор. На ръка става , но е голямо бъркане! А, и студена вода накрая!

В буркан, в който влиза пасаторът, слагате чесъна, солта (не прекалявайте! После ще добавите, ако трябва!) и около една чаена чашка олио. Включвате пасатора. Става майонеза. Изстисквате лимон на вкус и добавяте сол, ако има нужда. Накрая сипвате една супена лъжица студена вода и отново добре я разбърквате.

Купувате вкусно хлебче и мажете на филийки! Ако сте на море, около вас на плажа се образува празен кръг ! Даже мухите и комарите започват деликатно да ви избягват! Но какво ви пука за тях!

ДОМАТИТЕ НА БОЖИДАР:

Домати - много. Узрели, вкусни, градински! Пак чесън, сол и олио. Също отпускарско ядене е.

В купа, тенджера или какъвто дълбок съд имате под ръка, нарязвате доматите на дребничко. Докато ги режете малко ги понамачквате. Леко! Счуквате колкото искате чесън. Колкото повече, толкова повече . Хайде при доматите, сол и олио. Може и зехтин. И вечерята е готова!

Сипвате в чинии и сърбате с лъжици.

Предупреждение: яде много хляб :D  Aма пък е вкусно……

До тук с безкотлонните.

ТИКВИЧКИТЕ НА МАМА:

Тиквички … да напълнят нарязани стъклената тенджера, пресен лук, пресен чесън, магданоз, копър (може и джоджен), олио, сол, черен пипер, 1 кофичка кисело мляко (престояло по-добре) и една лъжица брашно. Може и 2-3 яйца.

Нарязвате тиквичките на едричко, лука и чесъна също на едричко. Зеленилката както ви сърце иска. Всичко в тенджерата. Посолявате, пиперче, не забравяйте олио (около 1 пръст на дъното) Фолио или капак и хайде във фурната. Никаква вода! Като се опекат -разбърквате брашното,  киселото мляко и яицата (?). Опитвате на сол. Ако има нужда, добавяте в млякото. Заливате ги и пак във фурната. Този път без капак.

Извадете ги поне 1/2 час преди сервиране. Да си вземат солука Вкусни са и студени.

ПАК МАМИН СПЕЦИАЛИТЕТ! МНООООГО ВКУСНА РИБА!

1 риба. Оригиналът е с шаран. Може и някаква друга да е, но от същия фасон.

1 коф. кисело мляко, няколко скилидки чесън, 2-3 даф, листчета, 2-3 зрънца бахар, черен пипер, червен пипер за рибата, сол, олио и една лъжица брашно.

Изчиствате добре рибата и внимание! Сцепвате я по дължината и от към гърба! Внимавайте с ножа!

На дъното на тавичката слагате не много олио. Особено ако е шаран. Дафиновите листчета и бахара. Слагате рибата със сцепената част нагоре. Посолявате я и добре я омазвате с червен пипер. Заминава във фурната да се опече. Без капак!

Вече си знаета работата с киселото мляко. В бъркалото сложете няколко скилидки чесън. Смачкан или пресован. Тук е по-добре да сложите яйца! Класика е!

Заливате опечената риба и още малко във фурната - да се запече. Не се яде вряла, но топла да е.

И накрая   ДЕСЕРТ!

ЯГОДИ с КИСЕЛО МЛЯКО  Познайте от три пъти! Пак мамина рецепта!

Ягоди. От по-дребничките. Те са по-евтини и по-вкусни, защото са по-узрели. Чакали са ги белким наедреят!  Кисело мляко, може и малко сметана, захар.

Приготвяте си една купа до умивалника. Миете ягодите, махате им дръжките и ги пускате в купата. Отвреме навреме им ръсвате захар. Ако забравите - накрая ги наръсвате. Няма страшно. Купата в хладилника. Като им дойде момента - в купички, отгоре кисело мляко.

Внимание! Под ягодите има страхотен сок! Вадите от него с лъжичка и поливате млякото! Красота!

За днес толкова! Предавам щафетата на следващия! Успех!

Kak се казва пръчката, която се предава? Май, никога не съм знаела

Нощес deni4ero ме вкара в хладилника в 2часа. Сега и го връщам! Рецептата е моя измишльотина. Но многократно изпитана! И при по-капризни гости! Ако някоя мацка е с претенции – не и обяснявайте как се приготвят. Да се чуди! :D 

И така: трябва ви паничка пилешки дробчета добре измити. Червен пипер и брашънце. Копър, сол и оцет - това е.

Размесвате брашънце и червен пипер 1:1 върху хартия. Приготвяте тавичка с олио на дъното. Топите дробчетата в брашното с пипера яко и без да ги отупвате – в тавичката. До тук няма сол! Тавичката във фурната.

Нарязвате на ситно копъра барабар с дръжките, слагате го в съдче (чаша), слагате му сол на вкус и го заливате с оцет да кисне, докато се опекат дробчетата.

Който обича или може да яде чесън слага и счукан чесън вътре.

Вадите тавата на масата и заливате с оцета, копъра и чесъна! Вкусни са горещи!

Днес специално опитах без чесън – става! Заради един млад господин, който не понасял луци от всякакъв вид! И не дава на майка си да яде! Миришело му

Една много лесна, вкусна и бърза мамина рецепта. Специално за Светлинка. В къщи всички много обичаме риба. И мама я приготвяше по 1001 начина. Е, може да са по-малко, но винаги ставаше много вкусна!

За целта трябва да имате риба. Скумрия или херинга. Морска риба да е.

Лимон. Червен пипер. Сол. И домакинско фолио!

Добре изчиствате рибата. Като я купувате гледайте хрилете и да са розово-червени!

Откъсвате парче фолио,колкото рибата. Слагате я върху него и добре я увивате. След това я опичате.

Нищо не забравям  Печете я без нищо. Само рибата.

Сервирате я с фолиото, когато сте готови за нея. Не по-рано, за да не изстине. Посолявате я. Почервенопиперявате и изстисквате малко лимон, който обича.

Пийва бяло винце, но и от биричка не се отказва.

По-лесно от това здраве му кажи!

На сватбата на наш братовчед сме. Лято е. Целият апартамент е пълен с приятели и близки. Многотия и веселба. Тук е и един наш преподавател и приятел с новата си жена много бременна и още по-много притеснена. За първи път ни я показва! Момичето е в потрес!

Много нежна и слабичка.Тя е в копринена рокличка и огромното и коремче се набива в очи. Това я прави още по-притеснена. Из стаите снове една млада дама на не повече от 4 години. Естествено коремчето привлича вниманието и. Започва внимателен оглед ! Разглежда я отзад - всичко е наред! Попипва косата и - хубава! Пак я попипва - много е хубава! Минава отпред. Слага ръчички зад гърба. Ама какво е това? Още веднъж я разглежда. Отзад всичко е наред! И косата и е по-хубава от на кукла! Пак минава отпред.

В този момент за зла участ на младата жена настъпва внезапна тишина и прозвънява гласчето на Любопитка:

Защо ти е такъв коремът?

Тишината се запазва и всички поглеждат към сцената. Безумно изчервена потърпевшата казва:

Амииии, вътре има едно бебенце…

Любопиткова отнова слага ръчички зад гърба, кляка пред колената и и:

Извади го за малко! Само да го разгледам! И пак ще ти го върна! Нищо няма да му направя! Обещавам!

Излишно е да ви казвам каква беше реакцията ни!

Светъл да и е пътят! И на всички, които са там! Днес е Задушница. Събудих се с мисълта, че трябва да ви кажа тази рецепта! Много е бърза, особено, ако имате продуктите във фризера. Винаги купувам лук и чесън с дълги пера, нарязвам ги и във фризера.  Е, казвам ви я.

Трябва ви някакво месо. Оригиналът е с агнешко, но може свинско или пилешко. Аз я правя с пилешки бутчета.

Пресен лук. С големи пера. Колкото повече, толкова по-добре. За 4 души най-малко 2 връзки.

Перата на 1 връзка чесън (ако не обичате на 1-2 чесънчета)

1 китка магданоз. Не му махайте дръжките!

1 китка копър - също!

Повечко джоджен (може и сух, но сега пресният е мечта!)

Черен пипер, сол

1 кофичка кисело мляко и 1 лъжица брашно. (може и 2-3 яйца)

и сега рецептата:

Измития лук и чесън нарязвате на много едро. Същото се отнася за магданоза и копъра. Е, не чак толкова като лука, де! Разбърквате ги със солта и черния пипер, не забравяйте олио! Слагате отгоре бутчетата - също посолени и омазани с червен пипер. Натъпквате с ръка зеленилката. Отгоре капакът, ако още е жив(за иенската тенджера става дума), ако не – фолио и бум във фурната! А, забравих! Ако имате бяло вино - 1чашка, ако не -може 1/3 оцет и останалото вода. Но не е задължително! Като стане готово, разбърквате кофичката кисело мляко с една лъжица брашно, опитвате яденето на сол и ако трябва добавяте в млякото Може да сложите и яйца вътре, ако си оставите малко копър слагате и него ,но ситно нарязан. Заливате отгоре и връщате във фурната да се запече!

Ако е с пиле и студено е много вкусно! Да ви е сладко! Рецептата е много подходяща и за мъже, само да не забравят, че зеленчукът трябва добре да е измит!!!!!

Представете си, че сте бобено зрънце. Живеете си весело и безгрижно във вашия свят. Около вас са вашите близки. Говорите си за разни неща. Че сигурно има и други като вас. Не може да сте сами в този огромен свят, я! Това си е живо разхищение! Но кой знае къде са другите и разумни като вас ли са? Въпроси, въпроси…..И докато се усетите, от млад и зелен сте станали зрял и «печен».
Нещо започва да става със света ви… краят ли му наближава? Чували сте такива неща, чели сте в дебелите книги. Армагедон? Второ пришествие? Краят на света? Помощ!!! Умирам!!!!!
Ха, около мен е пълно с такива като мен. И сега? Е, то не било чак толкова лошо …!

Всеки от нас е садил бобено зрънце в мокър памук като малък.

Та историята на нашия приятел продължава.Един ден отново става нещо с него. Измъкват го безцеремонно от дома му и го цопват в някаква нова и влажна къща.

Само дано не се разболея от влагата!Ето на! Нещо не съм добре! Защо така подпухвам! Не съм толкова старо! Нещо става в мен! Раздувам се с всеки час! Помощ! Умирам……

Сутринта детенцето вижда, че бобеното зрънце се е пукнало и от вътре се е показало нещо мъничко и нежно. Нещото расте. Постепенно връхчето му става зеленичко, а в другия му край се появява коренче. В стаята замирисва ужасно. Оказва се, че разпуканото семенце мирише така. Майката успява да убеди детето да го засадят на двора. Израства красиво растение с чудно красиви червени и ухаещи цветове….Цветовете увяхват, изсъхват и…. На тяхно място се люшват….БОБЕНИ ШУШУЛКИ! ПЪЛНИ С БОБЕНИ ЗРЪНЦА! МЛАДИ И ЗЕЛЕНИ!………………………….

Та такива неща ми се завъртяха в главата тази сутрин. Има ли, няма ли връзка с “живота и смъртта”? Ами с “душата”? Въпроси, въпроси….И защо точно срещу Черешова задушница?…Някой ли ми изпрати тази приказка?…. А бе! Раздумки!

Изпращам ви една смехоранска песничка за разведряване. Няма нищо общо с приказката. Или пък има?….
Извинявайте! Имам проблем(технически). За кой ли път?! Песнта по-късно

Мили приятели, не ви изоставям. Налага ми се да замина за 10-ина дни за Ковачевци. Отиваме там с децата при едни други деца. Като се върна ще ви разправя за какво и какви деца става дума. И за да не ме забравите, ви пускам две песни!Пакостници Мисля, че не е нужно вече да ви обяснявам за възрастта на певците! Пойдох на пазар

………………………………….

Последни (05.06) инструкции за песните (тук и в “Класика…”):

Не кликвайте върху тях, а изчаквайте да се отвори и зареди карето. Задръжте курсора в него докато се появи бутон за пускане. За съжаление, могат само да се слушат.

В “Смехоранчета” има прибавена още една песен Nie, Smehoranchetata, която работи на същия принцип. Другите 2 песни там могат да бъдат сваляни. Инструкции има там.

Това е любимият ми спектакъл! Страхотен е! Изграден е изцяло върху класически произведения. Не се стряскайте! Много е забавен. Ще ви пусна туй онуй от него. Дано да можете да ги чуете. И да имате търпението да чуете малко «класика». Никак не е страшно!

Класика - класика! Ама защо в къси панталонки? За да се знае кой я пее! Вече знаете, че смехоранчетата са от три до към 13-14 годишни.Но повечето солисти, които ще чуете са под 10! Възрастта им се разбира като ги слушате.,
Произведенията са от предкласика до съвременна класика. Вкл.и джаз парчета на 20 век станали «класически». Та, от Галупи с «Философът на полето», до рок! Като пътьом се минава през Моцарт, Росини, Шуберт (вече трябва да сте чули «Пъстървата»), Вебер, Бизе и т.н.
Целият виц е в аранжиментите. А децата са изпяли произведенията едно към едно по партитура. В аранжиментите също е спазен нотният текст, а закачките – ами слушайте!Подсказвам – в аранжиментите. Разбира се има и други шегички. В едно парче са събрани например Фигаро на Моцарт и Фигаро на Росини. Много забавно и за нас и за децата се получи. Чуйте го!Фигаро и Фигаро
Разказът също е много интересен. Води се от две мишлета и тяхната баба. Живеят естествено в операта. «Артистите» също са смехоранчета! Затова всичко можеше да се очаква по време на спектакъл! И разни случки се случваха. Естествено! Но за тях, друг път. Ако ви е интересно!Класика в къси панталонки

Най -после имам възможността да ви пиша какво е това чудо «Смехоранчета». Не че досега не можех. Но съгласете се, че да четете за пеещи деца и да не ги чуете, е тъпо. Е, вече можете да ги чуете! Не бързайте с «браво»-то. Заслугата е изцяло и единствено на брат ми, когото добре познавате - Графа. Тук би трябвало да пусна «визитната ни картичка» - песен, но не знам дали ще ми се отвори парашута. Все още водя борба с това нещо «Виста» при променлив успех Ако сега не успея , друг път ще я чуете.
Nie, Smehoranchetata
И така. Имало едно време, преди цели 19 години - Боже, колко много! - една млада жена, чиято мечта била да има детска вокална група. (Става дума за ранната пролет на 1989г. ) Така, че борбата и хич не е била лека! Някой си да си направи ДВГ! Почти абсурд! Но тя успяла да се пребори за мечтата си!
От есента на същата тази година аз работя с нея.
Уф! Писанието ми започва да прилича на годишен отчет! Затова МУЗИКА!

download Pokana.mp3
download Pastyrvata.mp3

Разбира се, че още не ви е ясно какви сме и за какво се борим, ама пък вие искате отведнъж всичко да разберете! Няма да си изгърмя патроните от раз! За какво ще пиша по-нататък!
Всичко, което чувате и ще чуете, е изпято от «Смехоранчетата». Както сте забелязали, репертоарът ни е доста разнообразен. Но и за него по-нататък
И все пак какво е това «Смехоранчета» питате вие. Ами това са красиви, умни, музикални и много любими деца на възраст от 3 до 13 години! Това е!
Имате ли в къщи такива - обадете ми се!

Песните са във формат МР3 и явно не са приети. Ще умуваме какво да правим! Ако някой знае, да помага!

…………………………………..

Последни (05.06) инструкции за песните:

Не кликвайте върху тях, а изчаквайте да се отвори карето;

За Nie, Smehoranchetata просто задържате курсора в карето докато тръгне. Може само да се слуша;
Другите 2 песни могат и да се свалят. След като карето се зареди, кликвате върху  : ->  в горния ляв ъгъл

Коментар към «Де, шамарите, дееее» на Deni4ero с нейното съгласие.
Писах вече, че съм особено пристрастна на тази тема. Работя с деца от много години, а последните 19 год. с детската вок. група «Смехоранчета». Имаме с моята колежка и приятелка Галя един лаф «Горкото! Не случило на родители!». Много силно се замислих като прочетох «Де шамарите…» Мислих, мислих и установих, че децата ни «случили» на родители едва се събират на пръстите на едната ръка! А бройката ни е доста внушителна - към 70! Веднага обяснявам какво имам пред вид!Родителите на нашите деца са интелигентни, културни, добре възпитани
хора. Нищо лошо не мога да кажа, за който и да е от тях!Не ме разбирайте погрешно!
Е, какво искаш тогава, с право ще питате! Искам да се замислите!
Какво се случва вечер в почти всяко семейство? Таткото се прибира, пуска телевизора, качва краката на масичката и отваря биричката. Напълно го разбирам - гроги е от бачкане. Мамата се хвърля към кухнята и почва да дроби салатата към по-твърдото гориво. Слага масата. Телевизорът бръмчи я с «айдъли«, я с «пей с мен».Може мач или сериал по изключение. По време на рекламите някой пита детето изпитвали ли са го и колко има на теста. След вечеря детето в кревата или пред компютъра (телевизора). И това е ден след ден. Докато се обърнете, то е пораснало. Вече е пубер и се пише ЕМО. Вие се чудите от къде ви е дошло. Толкова сте бачкали и сте се блъскали, за да ИМА ВСИЧКО!
И ви питам - колко от вас са в състояние да угасят телевизора, да оставят компютъра и да седнат да поиграят с детето си, в малкото оставащи часове от вечерта на «не се сърди човече» , «дама», карти или нещо друго?

Това за мен са деца «случили на родители». За щастие има и такива, но се броят на пръсти!
Знам, че не е лесно, но защо мислите, че е лесно да си дете? Децата са точно толкова хора, колкото и дъртите!
А този Тишо и мацката от Дарик със сигурност са от «неслучилите», ама много несполучилите!

Както вече сте разбрали, Графът ми е брат. Затова си позволявам да добавя нещо към това, което е написал. Все пак Мама Ваня е и моя майка. Тя беше…. Ще разберете постепенно каква жена! Нямам представа какво си е наумил да пише, затова ще си затрая.Но си запазвам правото да се намесвам, ако трябва!
Та, две неща искам да добавя.
Първото е за въшките. Не започвайте да се чешете по главите! Било е преди много години!
Горките дечица, освен всичко друго са били страшно въшлясали, а някои са имали и краста. Единственият цяр против тези гадинки била газта. Остригали 0-номер момченцата и работата се уредила, след което решили, че трябва да острижат и момиченцата! И тук се намесила мама. А тя страшно умееше да постига своето, без никой да разбере! И така заела се с дълги, къси, къдрави и всякакви косички и ден след ден с огромно търпение и постоянство успяла и косите да спаси и въшките да изчисти! Което си е било чист героизъм! При това нито аз (бебе), нито брат ми е въшлясъл
За съжаление второто не е забавно.
Княжево. Вилата , в която живеехме. Целият ни багаж е събран в огромни сандъци в хола. След ден , два ще заминаваме за Югославия
. Там ще живеем известно време. Както винаги аз си играя под масата и имаме гости. Изведнъж по радиото казват нещо и над мен настъпва гробна тишина!
На другия ден нашите започнаха да разопаковат багажа. А от един от тези сандъци ,баща ми ми направи чудесна къща за игра. Но това е друга рубрика.

Желая ви от сърце, на всички вас, красиви и щастливи празници! Много, много се обичайте тук и сега в този миг! Не в следващия! Бъдете здрави и много засмяни! Една усмивка може всичко да промени! Не забравяйте това! С много обич към всички вас! ХРИСТОС ВОЗКРЕСЕ!

Успях! Не мога да повярвам! Сега обаче не знам как да го прибавя към първото! Е, много важно! :-р

Аз съм на батко ми сестричето. Повече за мен утре. Сега отивам на зъболекар. Уф!

която изкукуригала.

Август месец 1960г. Златна Панега. Тогава все още беше село. Райско кътче на земята. Та в това райско кътче, на връх някакъв голям празник - върти ми се в главата Благовещение, но не съм сигурна - една квачка взела и изкукуригала като петел!
Ужасна поличба! Нищо не можело да се направи, за да се предотврати “бедствието”, освен да се отдалечи от селото. Стопанинът взел квачката и цялото ù люпило и я закарал много далеч в посока Луковит, на повече от 2ч. път. Извън землището на Панега. Оставил я в гората. Да се оправя както знае. Лисиците да оправят тази бъркотия.

Та, август месец. В Панега сме една тумба дечурлига на гости. Една сутрин гръмва новината. Тези неща тогава се носеха като че ли на крила. Кокошката се върнала! Със цялата си пораснала челяд! Нито едно пиленце не липсвало! Естествено, беше ù опростено прегрешението. Като си помисли човек, това са много километри. Как се е оправило животинчето със зверове, изхранване и пътуване един Господ знае! За нас си беше чисто чудо!

Е, това е историята.

на леля Еленка от с. Марица

Брат ми Графът, публикува тази история в блога си, ама тя си моя и ще си я пусна и аз!

Роди ме, мамо, с късмет, па ако ще и крава!

Ето историята:

Лятото на 1959г. С мама и татко сме в с. Марица. На курорт. А и мама да свърши нещо. Не помня точно какво. Нещо свързано с дарак или тъкане - не помня. Хубава селска къща. Пълна с бълхи. Както и цялото село. Нашите се бореха героично да ме спасят от изяждане. Както и да е. Та за кравата. Малко мляко давала и подочух, че се канят да я продават за месо! Ужас! Крава като крава, ама ми беше симпатична! И една вечер, нямаше никой в къщи, като се върна от паша, реших поне да я позамия, защото беше страшно мръсна. Не я прибрах в обора, а хванах сапуна за пране на леля Еленка, маркуча и започнах да трия и да мия. Оказа се, че една крава е доста голямо нещо и никак не е лесно! Нашите се прибраха с леля Еленка. Тя се муси, че зяносвам сапуна, баща ми се подсмихва под мустак, а мама естествено се хваща да ми помага. Включи се и татко. Поизмихме я. Горе-долу. Няколко дни ни трябваха, но я лъснахме! Оказа се копринено и много красиво животинче! Всяка вечер като се върнеше от паша, вече не влизаше направо в обора, а се строяваше до чешмата и чакаше вечерния си душ. Но най-хубавото беше, че започна да дава мляко! И то повече отколкото се очакваше от нея! Селото беше в потрес! Идваха да я гледат като музеен експонат. Вечно имаше някоя комшийка, която следеше колко издоява леля Еленка. В резултат повечето маричани започнаха да си подмиват добичетата. Дали при тях е имало такъв ефект не знам . Та това е историята на кравата от Марица. За съжаление не щ помня името. Не знам дали има поука в тази история, но много често си спомням за нея! Сигурно има!

Брат ми ми инсталира блог! Трябвало да напиша нещо за себе си. Демек да ви се представя. Подходих сериозно към това. Оказа се, че не е толкова просто! Не зная при вас как е, но аз просто не се познавам! Напоследък ми се случиха доста драматични изпитания и разбрах, че не си знам нито психическите, нито физическите сили. Ще попитате защо чак сега пиша? Ами, аз не знам и това писание дали ще стигне до вас! Проблемът ми е, че съм пълна аджамийка по отношение на тази машинка РС! И вече ми излапа няколко неща. Затова приключвам. Не ми се упражнява писане! По нататък ще ви пиша повече за себе си, но всичко по реда си! “Когато му дойде времето” Стискайте ми палци! Ще се опитам да го пратя