Преди 20-ина дни срещам една позната. Доста надарена в областта на деколтето. Ама доста! Силиконките – ряпа да ядат! 
Топло е и тя е с отворена блуза. Говорим си за туй-онуй и внезапно бюстът и странно се размърдва! Забивам поглед – нещо мърда! Без да млъква, тя бръква вътре и нещо намества… Чува се и нещо като измякване! А сега, де! Вероятно съм имала доста сбъркан вид, та тя ми казва “ на обръщай внимание – събуди се”… Е, тук вече не издържах
- Kой се събуди?!
- Денчо…
- Оп- па…. Какво е това “денчо”?
- От Найден…
И ми разказа…
Връщала се от работа по тъмни доби и чула нещо да плаче в храсталака. Завряла се и намерила в чашка от кафе новородено кученце! Съвсем студено! Грабнала го и единственото, за което се сетила, било да го пъхне в пазвата си, за да го стопли. Върнала се до аптеката ( тя е денонощна) и купила храна за бебета…
В къщи, разбира се, всички изревали, че е луда и че нещастното животинче ще умре. Тя пък се амбицирала и казала, че няма да допусне! 
И така започнала да го храни през 20-ина мин с пипетка… Денонощно! Постоянното му жилище станала пазвата и С номера “верно-грешно” намерила най-добрия вариант храна и начин да подложи памперс в сутиена си, за да не и мокрее… Нали и на работа ходи! Не може да е с припикано деколте, я! ….
Oнзи ден пак я срещнах. Още беше топло… Пазвата и доста е изподраскана, защото то вече е прогледнало и като чуе, че говори изпъпля нагоре, за да види какво става А има ноктенца като иглички
А, няма проблем! – ми казва тя – Купих си един шал и ловко прикривам следите като съм на работа!Че нали знаеш какви хора има! Някой ще изпищи и ще ме уволнят …А ако реши да се обади, само го пипвам по нослето и то се укротява…
Започнала вече да го вади от време на време в къщи, но не му харесвало – искало топлата си пазва
– Ама така свикнах! Как ще го отбия… А колегите ме гледат с подозрение, че бюстът ми взе много да наедрява ,то добре, че съм от едричките
И сега за този, който ще си каже: “Навила си е на масрафа, та…”, малко уточнение:
Жената работи много за не толкова много пари, та в “свободното” си време чисти входове…
Живее със семейството си в гарсониерка…
Та става дума за добрите хора, както може би вече сте се сетили!
Куче в пазва
11 коментара засега »
Коментар RSS · Адрес за TrackBack
deni4ero каза,
26 ноември, 2010 @ 1:41 pm
Niili каза,
26 ноември, 2010 @ 3:24 pm
и страхотна история!
Maxart каза,
26 ноември, 2010 @ 4:30 pm
Евала. За съжаление много малко хора биха го направили, особено за такава малка душичка. БРАВО
Майк Рам каза,
27 ноември, 2010 @ 11:40 am
Страхотна история! Имаме нужда от такива хора, ама повече.
zdraveikova каза,
28 ноември, 2010 @ 12:29 am
Нямам куче в пазвата, но мн. ми харесва.
Муниконтин каза,
28 ноември, 2010 @ 1:04 am
Историята наистина си я бива! Благодарете на Графа, че ме натисна да ви я разкажа!
…
Здравейкова, ти имаше плъхче в пазвата!
deni4ero каза,
28 ноември, 2010 @ 11:43 pm
значи е време да разкажеш за плъхчето
Муниконтин каза,
30 ноември, 2010 @ 12:59 am
Не мога
Tова си е плъхчето на Здравейкова – тя да ви разкаже 
!
Много мило животинче е! За сведение на всеки, който ще каже: Аууу! Плъх!!!!
deni4ero каза,
30 ноември, 2010 @ 3:03 pm
Аууу, плъх!
Bonŝanco, inda por Gines « La Grafo en Esperanto каза,
25 декември, 2010 @ 12:19 pm
[...] en la mamzono. (rakonto, inda esti kristnaska, de mia fratino Munikontin [...]
tutankhamon661 каза,
8 януари, 2012 @ 7:33 am
Ако не друго, поне му е меко на кучето