Графа се опита да ме извади от лятната ми летаргия и какво да правя – поемам ръкавицата, макар и с известно закъснение. 
И така… звъни телефонът. Страшно съм заета в този момент! Мърморя си под сурдинка и хуквам към него.
– Мамо! Мамо! – реве някакво маце.
Тю! Язък! Сега ли намери да ми се обади! Не можа ли 15 минути по-късно! Нямам никакво време в момента за забавление! Ама, че кофти момент е избрало! Е, ще направя каквото мога за 1-2 минутки – повече не мога да и отделя!
- Казвай какво има!
Това продължава да вие…
– Спри да ревеш и кажи какво има! – казвам строго аз. Това не унива.
- Ако не спреш да виеш, затварям телефона и ми се обади като се успокоиш! – изваждам непреклонния си тон.
Мацето тутакси млъква. Чувам как мозъчето му бръмчи 
„Ами сега? Какво да правя с тая?“ Продължава да стене, но става по членоразделна. „Май тая се хвана на въдицата?“
- Катастрофирах с колата! и пак започва спешно да вие
- С коя кола? – питам аз.
- С моята!
- Ама с коя? – питам отново.
- С моята, бе!
- Че те и двете ти са долу!
Притеснена пауза… „Ами сега? Какво да правя?“ – мозъчето и пак бръмчи
- С другата… – мотолеви тя нечленоразделно
- Коя друга? – вадя вече строгия тон… Ех! Как нямам време да го изпържа хубаво! – И моята е долу!
Трак! Мацето затваря телефона Явно мозъчето му прегря…
Ама как нямах повече време! Тю! Язък! Голяма веселба щеше да падне!
вили каза,
30 юли, 2009 @ 11:30 pm
Хе хе хе … Горкичката! Не успяла да те преметне! Ей, браво!!!
Муниконтин каза,
31 юли, 2009 @ 12:00 am
Имам богат опит, Вили!
Не ми е за първи път 
deni4ero каза,
7 август, 2009 @ 5:07 pm
що за майка си ти????
Муниконтин каза,
8 август, 2009 @ 12:24 am
zelenkroki каза,
18 август, 2009 @ 7:47 pm
Наскоро се случи нещо подобно в работата, по телефонен номер, който е вътрешен, но не се ползва освен в случаи на бедствия и извънредни обстоятелства. Как са го докопали, дали е просто издънка, от случайно навъртени вътрешни номера, не е ясно. Хлипащ мъжки глас: „Татко, в полицията съм, катастрофирах, пострада дете!…“ – Контраотговорът – „Спокойно, не се вълнувай, веднага идвам в полицията!“ – Глас до хлипащия – „Затваряй по-бързо, затваряй!“.
А ситуацията при Графа си е достойна за паралел с подобни. Как чак месец след публикацията цитираната госпожа Ризова е намерила начин да обясни за фирмата си? Нали на български език е бил зададен въпрос кого представлява. Чудното при активните рекламатори е, че си научават думичките, но не са подготвени за варианти. На старата автогара в София винаги имаше дежурни дистрибутори на разни продукти – за последните 5 минути преди отпътуването на автобусите. Явно, за всички има място под слънцето!
Mari-ana каза,
21 август, 2009 @ 10:25 am
Чета ви аз, чета и си мисля. На мен не ми се е случвало, а е толкова забавно.
Направо си мечтая да ошашавя някой/я „пострадал/а“. 
Муниконтин каза,
23 август, 2009 @ 12:44 am
И аз това се питам, zelenkroki, как се докопват до телефонни номера, след като моя го няма в указателя?
Mari -ana! Първият път като се опитаха да ме изпържат бая ми настръхна козината! Стори ми се, че е гласът на едно пораснало смехоранче и ми трябваха няколко ужасни секунди, докато разбера за какво става дума!
Но понеже имам опит с ревящи деца, чух, че това не подсмърча! 