Повод да ви разкажа тази случка е Графа. А кураж ми даде batpep.
Случката е толкова абсурдна, че на много малко хора съм я разказвала!
Преди години леля ми ми насади в саксийка малко клонче от нейния хибискус. Покрито с бурканче 
Много го ухажвах и стана дръвче с огромни червени цветове! Постепенно порастна и стигна до тавана на стаята. Имах чувството, че се задъхва от липса на простор. Но пък какви цветове имаше!
По това време моя приятелка и майка на смехоранче се сдоби с огромен апартамент. Със страхотна зимна градина.
И така… един ден идва в къщи и се прехласва по цветето!
– Как ще ми стои в зимната градина!!!
–Добре! – казвам аз – ще ти го подаря! – Мека Мария съм 
И започваме да обсъждаме как да си го пренесе. В кола не може да влезе Организира тя някаква своя приятелка. Ще го носят на ръка.
Всичко това е свързано с телефонни разговори. Mного разговори Близо до хибискуса!
Настъпва уреченият ден… На мен ми е криво, но няма как обещала съм! Но…
Сутринта ставам и се оказва, че по дървото няма нито един лист! Всичките му листа са на земята около него! Пожълтяли! Стърчат само сухи клони!
Обаждам се на Сузана да не идва, защото цветето е изсъхнало. Жално и гузно обикаляме около него! По- изсъхнало не може да бъде! Но нещо не ми дава да го изхвърля…
След ден-два една сутрин мъжът ми ме буди на пожар! Стани да видиш цветето!
То цялото беше покрито с нежни зелени пъпчици!
И до днес радва душата ми!
Val каза,
18 ноември, 2008 @ 11:32 am
Направи му една снимчица, ако може – и на нас да ни зарадва душичките.
vilford каза,
18 ноември, 2008 @ 12:30 pm
Направо не мога да повярвам! Явно и растенията си имат собствено мнение.
Муниконтин каза,
18 ноември, 2008 @ 12:49 pm
Ще пусна снимки, но нямам техническа възможност за това в момента
Трудно е да се повярва, vilford! Затова нямах куража да пиша!
deni4ero каза,
18 ноември, 2008 @ 2:58 pm
æren каза,
18 ноември, 2008 @ 4:01 pm
kalina каза,
18 ноември, 2008 @ 8:52 pm
Зная, че цветята си падат по точно определена музика (за съжаление не помня каккъв стил
) Доказано е (съвсем сериозно),че ако им говориш или пускаш въпросната музика се скъсват да растат.
astilar каза,
19 ноември, 2008 @ 12:28 am
вили каза,
19 ноември, 2008 @ 12:44 am
И после иди разправяй, че само хората имали мозък и чувства. Не е вярно! Твоят хибискус го доказва
Жени каза,
19 ноември, 2008 @ 7:32 am
И аз вярвам
). Така плаках тогава… Но си го подрязах, изчистих и след седмица вече имаше нови стръкчета 
Сигурно десетина години съм го гледала… Като дойдох в София обаче нямаше как да го взема… и пак умря, този път завинаги 
На мен така ми изсушиха една палмичка- първото цвете, което започнах да отглеждам. Бях го дала на приятелка на мама да го присади, но не знам какво стана и остана повечко време при нея. Като отидох да си взема саксията, всички стръкчета бяха изсъхнали (японско чадърче
Lady Frost каза,
19 ноември, 2008 @ 11:09 pm
Дали и аз ще мога да разказвам такива истории за моя хибискус?!
вили каза,
19 ноември, 2008 @ 11:47 pm
Ако не е за хибискус ще е за някакво друго цвете
Муниконтин каза,
20 ноември, 2008 @ 1:35 am
Винаги има за какво да се разказва!
Стига човек да е любопитен, любознателен и наблюдателен! 
Lady Frost каза,
21 ноември, 2008 @ 7:37 pm
хихи! че аз имам ЦЕЛИ ДВЕ цветя вкъщи – Дървото на живота и Хибискус! И двете честичко са на ръба между живота и смъртта! (срам, срам и позор)
Муниконтин каза,
27 ноември, 2008 @ 12:54 am
А бе, и много грижи не им понасят понякога!
Случвало ми се е да уморя цвете от много грижи! 
Mari-ana каза,
3 декември, 2008 @ 10:34 am
Имам три близки жени около себе си, които се отнасят с цветята, а и те към тях, по същия начин. Затова разказът ти не ме изненада.
Като ви гледам и слушам вас четирите обаче, направо се срамувам от себе си. 
Нито едно цвете не оцелява под моите грижи. Уморих дори кактус. Обичам цветята, а някои направо обожавам. В букет, във ваза, в градината оцеляват, но в саксия не искат. Не знам защо.
Сега докато пиша, се сетих и за още нещо. Подарен ми букет, оставен в кухнята е свеж дълго време, а оставен в хола изсъхва за един ден. Някой да има, някакво обяснение? Пак ли аз съм виновна.
Муниконтин каза,
3 декември, 2008 @ 11:36 am
Не си виновна за хола!
Вероятно нещо в помещението не им понася… сухо, топло, задимено,течение, студено…те си знаят 
Така, че внимавай с водата! 
А прекалените грижи могат да уморят цветята! Аз съм царица на този номер! Най-често ги удавям от поливане
Mari-ana каза,
3 декември, 2008 @ 1:26 pm
Ами кактуса май от това умря.
Редувах период с доста вода и такъв, в който забравих, да го поливам. Непостоянна съм. Може би в това е проблема. А за хола… Там пушим, предимно. И е по-хладно, защото се налага често да проветряваме. Но пък се успокоих, че не е в мен вината. 
Директна – индиректна определено имам. 
Муниконтин каза,
8 декември, 2008 @ 1:45 am
Кактусите са пустинни растения
Не е проблем като забравиш да го полееш! Проблем е многото поливане 
„Експерт“ съм по прекалените грижи 