Вероятно се досещате, че това е в отговор на vilford „Аватар, никнейм, блог“. Но не мога да отговоря с по едно изречение на въпросите и. Затова малко история! 
Декември беше един много мрачен месец за мен. Още не съм в състояние да пиша за това…
И така – в резултат на заговор между брат ми и моята приятелка, която живее в чужбина, аз получих РС. За да …. Да речем да имаме връзка Включих се в интернет, брат ми ми включи скайп, поща и блога си. И аз започнах да се ровичкам в неговите неща, после във връзките му, от там във вашите връзки…..
В началото се чувствах доста гузна, че надничам някъде неканена, после той ми обясни, че тези неща се пишат, за да бъдат четени. След това се научих да се включвам с коментари (пак той! 
) Написах му едно две неща в пощата, за да му ги напомня и тогава:
– А бе, ти защо не си отвориш блог и не си пишеш там нещата? Само ми пълниш пощата!
– Ти не си наред! Какъв блог, какви 5 лева?
–Не, не! С То4и решихме, че е по-добре да си ги публикуваш ти!
– Дума да не става!
В резултат на категоричният ми отказ , след два дни брат ми пристигна в къщи.
– Ти си гледай работата. Аз само ще ти монтирам нещо. Не ми трябваш…
Продължих си работата и като свърших:
– Готово! Ето ти твоят блог! Пуснах ти едната напомнянка… Сега трябва да напишеш нещо за себе си… Каквото си решиш, ама се представи на хората….
И си замина И ме остави сам саминка с тази машинка! И се започна една борба… бедна ви е фантазията…що писания потънаха по трасето…
С това смятам,че отговорих на въпроса «защо сте си направили блог?» Дали го водя по същите причини? – Не. Пак трябва да се върна доста назад във времето…
Неочаквано за мен, след първото ми писание освен брат ми, се появихте вие в коментариите. Обвити в тайнственост имена…simplyblue… , mislidumi…
И аз започнах да пиша за вас, след като преодолях паниката си… Сега продължавам да споделям с вас… За мен вече сте приятели!
Опишете поне трима блогъри!
Aми като не мога! Нищо, че съм ви виждала на снимки, че съм си говорила с вас по скайпа или в пощата… Съвсем различно нещо са vira111 и Диана в скайпа…
Нямам физическа представа! Представата ми е по-скоро емоционална. Отнася се даже за Графа. А както знаете, доста добре го познавам И все пак ще се опитам!
simply blue – нещо крехко, ефирно, безтегловно….
мislidumi – палава, весела, бойка….
Vira 111 – нежна, любяща, желание да се гушнеш в нея
Deni4ero – мила, много ранима, желание да я гушна и да я скрия от лошото
niili – като облаче мъгла в гората, загадъчна…
vilford – ококорена, любопитна,любознателна….
Е, това са моите «блогърски» представи за вас и до днес!
Защо сте си избрали «точно такова име, никнейм и аватар»?
Даже не знам точно какво означават тези думи Е, досещам се
Нищо не съм си избирала – всичко е дело на брат ми, но аз си го харесах от първия момент!
А Муниконтин е детското ми име
Отново – брат ми го извади на бял свят
Посочете трима нови.
Е, посочвам ги: Графа 
, Deni4ero – ако има време ,mislidumi, Vasilev
Това е! Дано да не съм ви отегчила до смърт!
deni4ero каза,
22 август, 2008 @ 1:29 pm
въх!
Муниконтин каза,
22 август, 2008 @ 1:40 pm
Ей, и да не се обиди някой, че не съм го споменала!
Това не е инвентаризационен опис! Става дума за началото!
Графът каза,
22 август, 2008 @ 1:45 pm
Аха, да имаш да вземаш! Вече съм казал, че в тая игра не играя!
vilford каза,
22 август, 2008 @ 6:41 pm
Хаха! Муци, благодаря за описанието! Ти си ме видяла, но в огледалото, в което съм се оглеждала преди мноооого години.
Въпреки, че колкото и да ми е неприятно, не мога да не призная, че в мен има нещо незряло. Явно тук (в блога) е намерило пролука да се прояви.
Да си призная – аз винаги съм те оприличавала на майка ми. Тя има същото буйно чувство за хумор, същата жизненост и също като теб е работила с деца. Затова и сигурно ти приписвам много от качествата, заради паралела с нея. Но имаш едно неоспоримо преимущество – не вървиш с комплекта заръки и напътствия, характерен за всяка майка. И МНОГО благодаря за обяснението – наистина ме човъркаше това Муниконтин.
Диана каза,
22 август, 2008 @ 10:08 pm
Муци, аз пък мисля, че съвсем точно си описала Вили. И аз я виждам такава – всеки ден. А мен как си ме описала! Вярно, не мога да преценя как изглеждам отстрани, ама имам дни, в които никак не съм нежна и любяща
вили каза,
22 август, 2008 @ 10:37 pm
Тази тема се оказа интересна. Я какви интересни истории четем! Чудесен брат и приятелка си имате!!!
kalina каза,
22 август, 2008 @ 10:49 pm
vilford каза,
23 август, 2008 @ 12:13 am
Сега и аз да направя като Диди – да ви опиша как изглежда тя. Има топло изражение на лицето и красиви светли очи, които менят цвета си (най-вече според настроението й). Най-хубавото е гласът й – нежен и плавен, също като смехът й. Когато вървим из квартала, хората я спират да разменят по няколко думи с нея. Всички. А децата й се лепват в момента, в който я видят. Аз я харесвам най-много, когато спори. И май нарочно я предизвиквам. Събудих ли ви любопитството? Ако много й се помажете, може да се навие да се срещне и с вас.
Niili каза,
23 август, 2008 @ 7:41 am
вие сте просто истински сладури!!!
ужасна вкусотия е да се опитваш да описваш някого, към когото имаш само някакъв вид емоционално усещане 
при това за хора, които в повечето случаи не си виждал 
то е като да се опитваш да си представяш как изглежда човек, слушайки само гласа му, какъв ли е…
mislidumi каза,
23 август, 2008 @ 9:11 am
Я, Муниконтин какви ги е написала
Ние продължаваме да те четем, така че пиши още!
Много ми е смешно как си ме представяш. Може пък наистина да съм такава, само
трябва човек да добави и няколко отрицателни черти и образът е готов.
Благодаря за подканването, няма как – ще се включа.
А да не забравя – беше ми интересно да прочета за методите ти и блоговите подвизи.
Вече сама си видяла, че блогването е авантюра с отворен карй
Коя съм « Панаира на Vira каза,
23 август, 2008 @ 12:42 pm
[...] каза за мен следното: „Съвсем различно нещо са vira111 и Диана в скайпа…” и ме накара да се замисля над това – Защо почти никой [...]
mislidumi каза,
23 август, 2008 @ 1:13 pm
„за методите ти и блоговите подвизи.“ Уточнение – не методи, а мотиви.
Явно ми се спяло.
Ето и отговора, ще си позволя да го напиша тук кратко.
Блог имам от година и половина. Мислех си къде да си събирам разпиляните на листченца текстове. Името на блога беше също спонтанно и бързо измислено. В началото беше само блогът
мисли+думи, но открих, че ми е твърде тесен форматно и по-късно направих блога на Ю,
в който отговарм на въпроси, публикувам уточнения и идеи, впечатления и лични истории.
Също и блога (мисли+думи).чки, който е едно тихо и затънтено местенце, малко аут и доста рестро.
Теб, Муниконтин, си те представям като блага и усмихната жена с прекрасни педагогически унения. Човек, който умее да мотивира другите.
Твоят блог е още едно скъпоценно камъче в блоговата мозайка.
Поздрави!
Никито каза,
23 август, 2008 @ 2:14 pm
Никито каза,
23 август, 2008 @ 2:17 pm
Муниконтин каза,
24 август, 2008 @ 1:30 am
Ох, много ми е приятно да ви чета! Само не се опитвайте да приземите представите ми за вас! Няма да успеете, защото не искам! За мен сте такива и такива ще бъдете!
Това е!
simplyblue каза,
24 август, 2008 @ 12:56 pm
ауууууу, много мило
Графе, никакви измъквания, само освободените имат право да „избягат“
UZUMAKI каза,
25 август, 2008 @ 6:43 pm
Кавичките са много важно уточнение.