Представете си, че сте бобено зрънце. Живеете си весело и безгрижно във вашия свят. Около вас са вашите близки. Говорите си за разни неща. Че сигурно има и други като вас. Не може да сте сами в този огромен свят, я! Това си е живо разхищение! Но кой знае къде са другите и разумни като вас ли са? Въпроси, въпроси…..И докато се усетите, от млад и зелен сте станали зрял и «печен».
Нещо започва да става със света ви… краят ли му наближава? Чували сте такива неща, чели сте в дебелите книги. Армагедон? Второ пришествие? Краят на света? Помощ!!! Умирам!!!!!
Ха, около мен е пълно с такива като мен. И сега? Е, то не било чак толкова лошо …!
Всеки от нас е садил бобено зрънце в мокър памук като малък.
Та историята на нашия приятел продължава.Един ден отново става нещо с него. Измъкват го безцеремонно от дома му и го цопват в някаква нова и влажна къща.
Само дано не се разболея от влагата!Ето на! Нещо не съм добре! Защо така подпухвам! Не съм толкова старо! Нещо става в мен! Раздувам се с всеки час! Помощ! Умирам……
Сутринта детенцето вижда, че бобеното зрънце се е пукнало и от вътре се е показало нещо мъничко и нежно. Нещото расте. Постепенно връхчето му става зеленичко, а в другия му край се появява коренче. В стаята замирисва ужасно. Оказва се, че разпуканото семенце мирише така. Майката успява да убеди детето да го засадят на двора. Израства красиво растение с чудно красиви червени и ухаещи цветове….Цветовете увяхват, изсъхват и…. На тяхно място се люшват….БОБЕНИ ШУШУЛКИ! ПЪЛНИ С БОБЕНИ ЗРЪНЦА! МЛАДИ И ЗЕЛЕНИ!………………………….
Та такива неща ми се завъртяха в главата тази сутрин. Има ли, няма ли връзка с “живота и смъртта”? Ами с “душата”? Въпроси, въпроси….И защо точно срещу Черешова задушница?…Някой ли ми изпрати тази приказка?…. А бе! Раздумки!
Изпращам ви една смехоранска песничка за разведряване. Няма нищо общо с приказката. Или пък има?….
Извинявайте! Имам проблем(технически). За кой ли път?! Песнта по-късно
Графът каза,
13 юни, 2008 @ 12:20 pm
Браво, Муци!
Диана каза,
13 юни, 2008 @ 1:49 pm
Да, такъв е кръговрата на живота. Дори умиращата звезда се нарича Супернова, защото умира само, за да даде начало на още хиляди звезди. Погледнато така, е прекрасно.
А точно тази сутрин моят син ме попита за смъртта. Напоследък се сблъсква с думата и е на възрастта, когато почва да иска да знае как е устроен животът. Най-хубавото, което ми хрумна, бе да му кажа, че човек умира, за да се роди отново като малко бебче на тази земя. И всичко да започне отначало…
deni4ero каза,
13 юни, 2008 @ 1:53 pm
аз съм прекалено млада, за да знам точния отговор, но, може би трябва да помислим за кой точно живот и коя точно смърт става въпрос – духовната, душевна или физическа? Май ти питаш за духовната? Или поне на мене така ми звучи
И определено има връзка, погледнато така. А каква – вие по-големите, ще ни разясните на нас по-малките :-р
Муниконтин каза,
13 юни, 2008 @ 5:31 pm
Ееееех! Ако знаех отговора, нямаше да ви разказвам приказки!
Диана и deni4ero! Това е просто една приказка, която ми хрумна нощес! Не търсете под вола теле! и си живейте живота тук и сега! 
Не исках да ви натоварвам, а да ви разтоваря! 
Диана каза,
13 юни, 2008 @ 7:09 pm
Хе-хе, Муниконтин, ти нали ни знаеш, особено мен – винаги търся (и понякога намирам) под вола теле!
deni4ero каза,
13 юни, 2008 @ 8:57 pm
ееееееее, ама, то въпрос без отговор не се оставя … пък, ако телето е под вола, нали требе да го спасим
Муниконтин каза,
13 юни, 2008 @ 11:02 pm
Ами отговорете ми, де
! Oсобено ако си намерила телето 
!
deni4ero каза,
13 юни, 2008 @ 11:07 pm
тц … не е дошъл курбан-байрама още …
Муниконтин каза,
13 юни, 2008 @ 11:18 pm
На баба ти фърчилото!
!
deni4ero каза,
13 юни, 2008 @ 11:26 pm
хахахахахахахахахаха … е, те тука ме затапи, поклон
вили каза,
13 юни, 2008 @ 11:36 pm
НИе като хора поузрели все си търсим философията във всеки един въпрос и после казват, че сме много мърморели.
А иначе животът си върви – един умира, за да се роди друг и т.н. и т.н. Пак философия и теле под вола….
Муниконтин каза,
13 юни, 2008 @ 11:36 pm
1000000000000 засмяни муцунки трябваше да има горе!
Aма защо не станаха не знам 
deni4ero каза,
13 юни, 2008 @ 11:37 pm
нищо, самия израз ги предполага
Муниконтин каза,
14 юни, 2008 @ 12:26 am
Това ми харесва на блога, Вили! Че и философия, и телета, и мърморене и каквото ти дойде на ум, вървят ръка за ръка. И не си пречат! Това е още по-хубаво!
vilford каза,
17 юни, 2008 @ 1:08 am
Чудя се, защо ние „разумните бобчета“ си мислим, че сме всъщност разумни. Като не можем на основните въпроси да си отговорим. Виж, дай ни някой засукан сложен въпрос – веднага ще го разнищим, но иначе… Че нали на основните въпроси, отговорите трябва да са най-прости. „Коренчето надолу, стъбълцето нагоре“. Да има кой да ни научи, как да зададем важните въпроси, та да ни е лесно да им отговорим.
Муниконтин каза,
17 юни, 2008 @ 9:39 am
Да, ама няма vilford! Затова все се питаме нещо. Сигурно това е целта. Всеки да си намери отговора. Ако е „разумно бобче“
Кой какво каза « Графът каза,
23 юни, 2008 @ 12:38 pm
[...] Муниконтин – Приказка за бобеното зърно [...]