Коментар към «Де, шамарите, дееее» на Deni4ero с нейното съгласие.
Писах вече, че съм особено пристрастна на тази тема. Работя с деца от много години, а последните 19 год. с детската вок. група «Смехоранчета». Имаме с моята колежка и приятелка Галя един лаф «Горкото! Не случило на родители!». Много силно се замислих като прочетох «Де шамарите…» Мислих, мислих и установих, че децата ни «случили» на родители едва се събират на пръстите на едната ръка! А бройката ни е доста внушителна – към 70! Веднага обяснявам какво имам пред вид!Родителите на нашите деца са интелигентни, културни, добре възпитани
хора. Нищо лошо не мога да кажа, за който и да е от тях!Не ме разбирайте погрешно!
Е, какво искаш тогава, с право ще питате! Искам да се замислите!
Какво се случва вечер в почти всяко семейство? Таткото се прибира, пуска телевизора, качва краката на масичката и отваря биричката. Напълно го разбирам – гроги е от бачкане. Мамата се хвърля към кухнята и почва да дроби салатата към по-твърдото гориво. Слага масата. Телевизорът бръмчи я с «айдъли«, я с «пей с мен».Може мач или сериал по изключение. По време на рекламите някой пита детето изпитвали ли са го и колко има на теста. След вечеря детето в кревата или пред компютъра (телевизора). И това е ден след ден. Докато се обърнете, то е пораснало. Вече е пубер и се пише ЕМО. Вие се чудите от къде ви е дошло. Толкова сте бачкали и сте се блъскали, за да ИМА ВСИЧКО!
И ви питам – колко от вас са в състояние да угасят телевизора, да оставят компютъра и да седнат да поиграят с детето си, в малкото оставащи часове от вечерта на «не се сърди човече» , «дама», карти или нещо друго?
Това за мен са деца «случили на родители». За щастие има и такива, но се броят на пръсти!
Знам, че не е лесно, но защо мислите, че е лесно да си дете? Децата са точно толкова хора, колкото и дъртите!
А този Тишо и мацката от Дарик със сигурност са от «неслучилите», ама много несполучилите!
Муниконтин каза,
31 май, 2008 @ 9:20 am
2008/05/17 at 12:55 AM
Нямате представа колко се радвам, че има такива като вас! Благодаря ви Мицева, deni4ero, Lyd, Svetlina! Сигурна съм, че вашите деца са СЛУЧИЛИ НА РОДИТЕЛИ ! Останете си такива и не позволявайте някой да прогони детето във вас! На колкото и години да бъдете! Svetlina, това с купчинките, може и да е добре. Само не се оливай с тях. Една “купчинка” води до друга!
Муниконтин каза,
31 май, 2008 @ 9:20 am
Мицева http://yaneto.wordpress.com
2008/05/15 at 6:03 AM
И дали с нещо много ти се е подобрил живота от това нареждане на две купчинки?! Освен може би да ти спести малковреме сутрин… Ама и това е спорно… Гадост и зараза…
Муниконтин каза,
31 май, 2008 @ 9:21 am
Svetlina http://vitanova.wordpress.com/
2008/05/15 at 12:06 AM
Нас в детската градина ни учиха на това – принципът беше по-скоро конкурентен. Смеехме се на тези, които объркваха реда на дрешките, защото трябваше най-отгоре да стои това, което първо ще облечеш. И до днес имам навика вечер да си приготвям дрехите за следващия ден. Даже понякога отделям едно купче за хубаво време и едно – за лошо
Муниконтин каза,
31 май, 2008 @ 9:21 am
Lyd http://lydblog.wordpress.com/
2008/05/14 at 11:15 PM
Преди бая години във влака чух една леля да разказва на друга леля за нейни познати, които обучили двегодишно дете вечер да си сгъва и подрежда дрешките на столчето. (Още не го умея това, макар че съм на 37. И детето ми почти на 15 не го умее.) Та, на въпроса “Ама как са го научили?”, отговорът беше “Ам с бой, как?!?” (сякаш се подразбира)
Муниконтин каза,
31 май, 2008 @ 9:21 am
deni4ero http://deni4ero.wordpress.com
2008/05/14 at 10:16 PM
Да, аз също изумявам, когато чуя майки/баби да се карат на децата си, че целите са станали в пясък. Ми нали за тва, лельо Фроске, си ги пуснала на пясъчника?!!!!? Защо,зорлен, правят малките човечЕта големи? Кой им е крив, че те не са имали щастливо детство? И най-важния въпрос- да не перат на ръка, че толкова са се загрижили, че целите са станали в пясък? Перални като слънце, топла вода – бол, само малко повечко любов и свобода за малките душанки …
Муниконтин каза,
31 май, 2008 @ 9:22 am
Мицева http://yaneto.wordpress.com
2008/05/14 at 3:20 PM
Мдам…
Муниконтин каза,
31 май, 2008 @ 9:22 am
2008/05/14 at 12:13 PM
Това е положението, Минке! Както се казваше в един стар виц.
Муниконтин каза,
31 май, 2008 @ 9:22 am
Мицева http://yaneto.wordpress.com
2008/05/13 at 5:13 PM
Аз мога да продължа с подобни истории. Нали до нас има детска градина, та се наглeдах и наслушах на бисери…
Днес като се прибирах чух как една майка се кара на сина си, че пак се е разболял…
Муниконтин каза,
31 май, 2008 @ 9:22 am
2008/05/12 at 11:29 PM
Наистина ужасно! Горките и деца и нещастните и ученици!
Муниконтин каза,
31 май, 2008 @ 9:23 am
Мицева http://yaneto.wordpress.com
2008/05/12 at 8:28 PM
Наскоро направо ми настръхна косата, когато една майка на две деца, която на всичкото отгоре работи с деца (детска учителка е), дава съвет на майка, която казва, че детето й е много палаво (без да се оплаква от това). Съвета беше: “Ами все има начин да го подчиниш на волята си! Аз винаги съм успявала да ги подчиня – и моите деца и тези с които работя!”
Прозвуча ми ужасно!
Предполагам, че с това се изчерпва разбирането на повечето родители под общуване! Жалка картинка… И много плашешща!
Наистина е много трудно да си дете в наши дни!
Муниконтин каза,
31 май, 2008 @ 9:23 am
Svetlina http://vitanova.wordpress.com/
2008/05/11 at 11:16 AM
Имах една съученичка. Тя си имаше кака и мама. Мама беше наиситна готина. В смисъл, че нямах нищо против да приличам на нея или да е моя мама. Ама един ден открих, че те наиситна нямат време за общуване. То се изчерпваше с това вечерта мама да каже “Облечи си утре дебелото яке, ще е студено” и сутрешното обличане на тънкото яке. Двете се засичат вкъщи само вечер и съответно нямат за какво да си говорят. Момичето все повече започваше да имитира кака си, докато към днешна дата не се получи нейно копие – носи същите дрехи, яде същата храна, че даже и харесва същите момчета. А мама е все така готина…
Муниконтин каза,
31 май, 2008 @ 9:23 am
2008/05/11 at 12:32 AM
Те и сега са страхотхи деца Svetlina, но въпросът е, че не са близки с родителите си. Има една детска песничка:” Имам със мама малък проблем, че няма време тя за мен…..”
Муниконтин каза,
31 май, 2008 @ 9:24 am
Svetlina http://vitanova.wordpress.com/
2008/05/10 at 10:06 PM
Аз пък тая ваканция играх с тати на една игра със зарчета и смятане =) Оф, не ми се симли тия ” неслучилите” какви кротерии за приятност и полезност имат. Вероятно за тях е най-добре, когато родителят не им обръща внимание и знак за особено голямо увжение, когато мама/тати пуснат филм за тийнове. Всъщност от такива деца е възможно да станат хубави хора, ама не знам дали техните наследници няма да са от същото тесто.
Муниконтин каза,
31 май, 2008 @ 9:25 am
deni4ero http://deni4ero.wordpress.com
2008/05/10 at 6:52 PM
хич не е лесно – постоянно изпълняваш някакви поръчки, стараеш се да угодиш на мами и на тати, на тоя и ония, на себе си Постоянно ти се казва “шшшшшшшшшшшшшшшшшшт” и “тихо”, когато най-много ти се пищи и крещи … иди се съобразявай с всички правила
Муниконтин каза,
31 май, 2008 @ 9:25 am
Графът http://vascont.wordpress.com/
2008/05/09 at 9:34 PM
“но защо мислите, че е лесно да си дете?”
Ей това е баш в десятката!
Муниконтин каза,
31 май, 2008 @ 9:25 am
2008/05/09 at 1:50 PM
виждаш ли! затова и твойто човече ще е “случило на родители”! Точно това имах пред вид!
Муниконтин каза,
31 май, 2008 @ 9:25 am
deni4ero http://deni4ero.wordpress.com
2008/05/09 at 1:43 PM
сега, като изброи тези игри, се сещам, че ние често играехме на 3-5-8, на вист, на монопол, май и не се сърди човече … беше много забавно